Здравейте Приятели,

    Аз съм Женската Мравка или ЖМ или Мравката, както ви харесва. Иначе се казвам Мария, но с личните си имена ние с ММ се обръщаме един към друг много много рядко.

С тези няколко реда искам да ви разкажа за едно прекрасно място, което имах възможността да посетя съвсем ненадейно.

    Мястото се казва остров Хидра. Хидра е един от хилядите гръцки острови пръснати в Егейско море, който обаче е бил обитаван още от древни времена. Името му произтича от факта че целият остров е бил осеян със стотици красиви слодководни извори с питейна вода. Островът е открит от овчари. Легендата разказва, че към 18-ти век островът бил обхванат от пожари, които изгорили гората и пресушили водата и така островът останал неплодороден и пуст. Но съдбата му не била да остане и безлюден остров, защото след пожарите започнали да го населяват бежанци, търсещи подслон от турското преследване. Много скоро бежанците се превърнари в рибари, търсещи препитание в морето. По онези времена на островът са живяли окол 27 000 души, докато в наши дни коренните обитатели на Хидра наброяват 2 500 души. Това се променя през лятото когато островът бива посещаван от хиляди туристи привлечени от романтичният му чар, неподправената му красота, духа витаещ по каменните тесни учки и естествено гостоприемството на местните жители.

   

    Аз се озовах съвсем инцидетно на този осторов. Пътувахме с колеги за обучение в Атина и решихме да поостанем за уикенда и да посетим някои от гръцките острови, за чиято красота и неповторимост слушаме толкова много. Разбрах че почти всеки остров има и интернет страница на която можеш да направиш резервация за билети, за хотел, за ресторант, да прочетеш за  забележителностите и т.н. Хидра не правеше изключение в това отношение http://www.hydra.com.gr/. Влизайки на тази страница пред нас се откри типичен гръцки морски пайзаж, какъвто можеш да видиш в Миконос или в Парос или Санторини. Отивайки обаче на самият остров се убедихме че той е неповторим. 

    На Хидра времето е спряло. Сякаш каменната часовникова кула на пристанището, която се извисява гордо над целя град не отмерваше времето, а показваше колоко много време е изминало, но как нещата тук са останали непокътнати от него.  На острова няма да срещнеш автомобил или дори велосипедист. Единственият начин за придвижване са собствените ви крака или самарът на хубаво магаренце, което умело се катери по тесните и стръмни улички. Освен това за да отидеш до някоя по – далечна част на острова може и да си наемеш лодка такси на цената от 20 евро или да се качиш на лодка автобус и срещу 2,5 евро да спестиш за няколко минутки часове ходене.

    Хидра е място на което да заведеш любимя човек, да го държиш за ръка и да гледаш морето, място на което можеш да спреш забързания ритъм на живота и да се отдадеш на мечти, на любов и забвение.

    Островът е предпочитана дестинация на много художници и артисти от цял свят. Пристанището му се пука по шевовете претъпкано със луксозни яхти и дребни рибарски лодки.

    Това е едно от местата, където бих желала да отидем с моята ММ и да станем част от пейзажа, поне за малко.

    Вижте сами снимките от острова тук.

Подпис:

ЖМ