Зодиакално Хайку

Published: January 16th, 2012 | Categories: Необикновените неща | 0 Comments

РИБИ
Мисли– никой не знае какво
Говори – мъдро
Върши – никой не знае какво

ОВЕН
Мисли – много
Говори–малко
Върши – правилно

ТЕЛЕЦ
Мисли – за много неща
Говори– убедително
Върши–както стане

БЛИЗНАЦИ
Мисли – за себе си
Говори – за каквото мисли
Върши – според него, най-доброто

РАК
Мисли – постоянно
Говори– изкусително
Върши – каквото му кажат

ЛЪВ
Мисли – точно
Говори– излишно
Върши – каквото трябва

ДЕВА
Мисли – едно
Говори – друго
Върши – трето, но добре

ВЕЗНИ
Мисли – излишно
Говори – честно
Върши – съответно

СКОРПИОН
Мисли –съсредоточено
Говори – точно
Върши – каквото му харесва

СТРЕЛЕЦ
Мисли – че само той…
Говори – че всички освен него…
Върши– чужди работи

КОЗИРОГ
Мисли – каквото му дойде на ума
Говори – за каквото е мислил
Върши – каквото може

ВОДОЛЕЙ
Мисли –какво трябва
Говори– дали трябва
Върши– най-доброто

Поздрави,
Пламен

P.S. Текста не е мой, попадна ми през приятел, който го намерил във ФБ. Ако авторът на текста се разпознае, нека ми пише за да добавя кредити!

Мъжът и жената тоалетно.

Published: December 23rd, 2011 | Categories: Пътища, автомобили... | 2 Comments

20111223-172456.jpg

Здравейте,

Когато сте на път, сигурно сте забелязали постоянните опашки от дами пред дамските тоалетни по бензностанциите и сигурно сте се питали защо. Може би долният текст е логично обяснение на ситуацията:

Как го прави мъжът:

Влиза, избира къде, разкопчава ципа, вади инструмента, прицелва се, върши работата целейки се в различни цели, отръсква, прибира, закопчава ципа, опционално измива ръцете. Време: 90 секунди

Как го прави жената:

Влиза, търси къде, пак търси къде, още търси къде, накрая примирена, че няма да намери по-чисто от дома й място, влиза в кабинката. Заключва внимателно. Проверява заклюването. Вдига полата. Внезапно се сеща, че може и да е отключено, сваля полата и отново проверява заключването. Успокоена пак вдига полата. Внимателно, за да не скъса нещо, сваля чорапогащите. Още по-внимателно разкопчава бодито. Почти инфарктно се стряска, че е отключено и проверява с трепереща ръка, докато другата крепи гардероба. Успокоява се и свършва работата за която е дошла. Намества пластовете, критично наблюдавайки се как изглежда. Със замах се опитва да отвори вратата, установявайки че е добре заключена. Плаши се до смърт, че така ще си остане поне две години в тази мръсна и забравена от бога тоалетна, докато не се сеща, че тя е заключила. Отключва, оправя си грима и прическата и излиза. Време: 600 секунди.

Поздрави,
(наблюдаващият горната ситуация на OMV Търговище) Пламен

Корем болка

Published: December 7th, 2011 | Categories: Необикновените неща | 3 Comments

20111207-101105.jpg

Корем болка. Токуда здрав.

Корем болка. Токуда колит.

Корем болка. 25 ДКЦ апендицит. Да чака, то мине.

Корем болка. Чака.

Корем болка. Пирогов. Термометър отпред, термометър отзад. Апендицит реже.

Няма болка. Няма апендицит. Няма кафе.

Дипломатическа история…

Published: December 6th, 2011 | Categories: Необикновените неща, Обикновени неща | 0 Comments

Добро утро ;)
Долният текст го намерих в любимият си форум за история “Бойна Слава”. Авторът му е Stan, а оригинала може да се прочете тук.


Мъглива декемврийска сутрин. В Плиска освен двамата войници стоящи до портата, които в желанието си да убият скуката, са метнали един конски кокъл на глутница кучета и гледат борбата на хайваните, друга жива душа няма. Мъглата е примесена с лепкавата и отвратителна миризма на варено кисело зеле със сланина и огън запален от изсушени кравешки лайна.

На спатарокандидатът Григорий му се е свил коремът, та чак му се повръща и не може да разбере, дали е от конската пастърма и вкиснато вино, с което вчера българите го гощаваха, дали от смрадта, която се носи от нещото в казана и което българските войници наричат обяд, дали от миризмата на тлеещи говежди лайна или от предстоящата среща с кана сюбиги Мамалир. По пътя към двореца, в мъглата видя няколко колони с надпис на гръцки, който му навяха лоши спомени от преди двадесетина години, когато като съвсем малко дете и той като останалите жители на Константинопол видя как дядото на същият този Маламир си изми краката в морето, след това се обърна към Града и изрева, нещо от което преводачът разбра само "Майката ще ви" следваще някакав глагол, за който каза че не знае какво означава.

Влиза спатарокандидатът в двореца, и за негова изненада вътре е още по-студено отколкото отвън. Сега освен че му се гади, го побиха и тръпки. Двама, облечени в овчи кожуси царедворци го поведоха по един мрачен коридор, а после и по една стълба и изведнъж се озова в обширна зала, в дъното на която в една апсида стоеше българският владетел. След размянта на протоколните реплики, минаха по същество:
- А, значи василевсът Теофил, заплашва, че ще се отрави на поход и ще ми срита задника? - избуча Маламир
- Ами вие не давате права и свободи на ромеите в Отвъддунавска България, не сте демократична държава, и освен това сте варвари, езичници и миришите на гнили кожи, така че, божият наместник на земята, ще поеме своя дълг да наложи мир, ред и законност в ойкоменето.
- Ще ви дам аз на вас едно ойкомене! Я погледни полиците зад мене! А абе Исбуле, махни тази котка от там, колко пъти да ви казвам да не я пускате тук, ще вземе да бутне и строши нещо. А сега, моето момче, погледни ей там на третия ред в дясно, виждаш ли онези 18 сребърни чаши? Това са обкованите със сребро черепи на нашите душмани. Петата от ляво на дясно е на василевса Никифор І.
- Не петата, тя е на кагана на хазарите, а шестата е на Никифор - обади се кавхан Исбул.
- Добре де, няма значение, все ги бъркам коя на кой е, както и да е. Та виждаш ли, шестата чаша? Тя е от чотурата на василевска Никифор, който също като Теофил беше такъв отворко. Айде, сега вземи си чантата, шапката и пътя към Константинопол, и му кажи на ония тиквеник - василевса, че и за неговия череп има място на полицата.

..... ей че недружелюбни хора са тези българи - мисилише си привечер спатарокъндидатът Григори, докато прекосяваше Стара планина - натирихаме, без дори и една коричка хляб да ми дадът за изпът. От вчера не съм ял и докато не стигна Агатонике, май няма и да ям, а до там има още три дена път! Ох да имаше малко от онова кисело зеле със сланината, което войниците си готвеха и което сутринта ми се стори толкова гадно! А как ли са махнали месото от глава на Никифор? Най-удобно е главата да се свари и месото само ще падне от черепа. А дали не са я варили в същия котел, в който войниците си вариха обяда?! - В този миг спатарокандидатът рязко спря коня, обърна се на страни и повърна. - Мамка му на василевса, другите се уреждат, кой пратеник в Рим, кой в Багдат, а мен при българите! Другия месец иска да ме праща при славяните в Македония, а ма ще ме прощава, друг да си намери, аз повече на такива места няма да ходя. Ще си взема болнични...

Поздрави,
Пламен

Края на Apple ерата…

Published: November 27th, 2011 | Categories: Apple | 2 Comments

Края на Apple ерата...

Здравейте,

Въпреки повсеместното прехласване по отхапаната ябълка напоследък, с малко тъга и сантимент ще обявя края на Apple ерата за мен. Причините са много и все основателни – от недовършеният софтуер та до неадкватността на местните доставчици.

През последните 5 години ползвах Apple hardware и software основно. У дома и даже на работа. Пръснах доста пари, инвестирани основно в хардуер (Епълският софтуер си идва с техниката) – iMac 20″, iPhone, Mac Mini, Time Capsule, Magic Mouse, Wireless Keyboard, MacBook Pro, Mac Mini Server, iPhone 4, iPad2. Списъкът е достатъчно дълъг, за да мога да изградя мнението си и определено то не е следствие на емоционално решение.

През цялото време на взаимната ни любов с ябълката се разбирахме много добре. Правехме видео (Пример: тук и тук), блогове (първата, втора и трета версии на този блог), разкошни документи и какво ли още не. НО, през последната година и половина нещата определено се влошиха и тенденцията, поне според мен, е надолу. Някои от по-важните ми сблъсъци без решение:

Първо се започна с полуработещата услуга MobileMe. Тези от вас, които посещават този блог от началните му години, знаят че той беше хостван през MobileMe. Изчезване на коментари, невъзможност за публикуване само на промените, откровенна неработоспособност бяха само малка част от проблемите с него. Загубих дни в разговори със съпорта им, който кършеше ръце и обясняваше, че всичко при тях било наред. ОК, примирих се с това и портнах блога към WordPress, хостнах си го сам и реших проблема.

След това беше неадекватният Lion. Модерно замислена ОС, която ни донесе…ъъъ…едно НИЩО. iPad интерфейс и няколко движения с пръстите, на цената на почти двойни хардуерни изисквания…Ако Microsoft си имат Vista, то за Apple това определено е Lion…

Предпоследно и последно беше разочарованието от Mac Mini Server-a. Замислен да бъде малък web, mail, file и media сървър, удобно побиращ се под телевизор и предлагащ пълен набор медийни кодеци и нелоша производителност, който да замени няколко машини и да стане личният ми cloud. Да, ама не. Оказа се, че web service-a не поддържа виртуални хостове като хората, а пощенският сървър може да бъде настройван по два различни начина от два различни интерфейса. И двата интерфейса са продукти на Apple (стар и нов). Новия предлага базова функционалност, стария – пълната. Новия настройва нещата по един начин, стария по стария. Тотално неработещ!!! Пипането на нещата през команден ред нищо не решава, защото пускането на графичният интерфей тотална връща картинката…Ужас, и това е решение от компанията известна с работещите си продукти…Аман.

Опитал се да върна неадекватният Mini Server-a на доставчика (НовМак или Екзисто), 3 (три) дни след като го купих, получих отказ и писмо от адвоката им, който надълго и нашироко съжаляваше, че съм купил неработещо устройство от тях и ми предлагаше…да го продам на свободният пазар, защото те ми били продали напълно функционално устройство…

Това последното ми дойде в повече и след няколкодневен размисъл реших, че не искам повече да си играя с ябълковата компания. Та защо да го правя, след като за 5 (пет) пъти по ниска цена мога да имам същите услуги, с цената на малко повече настройване. Старият ми freeBSD сървър си работи перфектно и осигурява същата функционалност на 3 пъти по-ниска цена и 2 пъти по-малко време за настройка…Иронично, нали?

В последните 3 месеца продадох всичко, което имах като Apple hardware. Иронично и Стив Джобс вдигна ръце от Ябълките през този период… Сега пиша от супер актуална си настолна машина с i5 процесор, nVidia GTX560 видео карта, 8GB памет и 2 TB дисков масив, на цена 4 пъти по-ниска от съответстващ Apple hardware. Вярно, че е с Microsoft Windows 7, но тук поне знам болежките и яда ми ще е много по-малък, а портфейла пълен.

Та така дойде и края на Apple ерата при мен. Все още проучвам с какво ще правя редактирам видео, но това единственото което за момента не е решено. Останаха 2-3 книги и 2-3 софтуера, които скоро ще продам.

Сбогом Apple!

Поздрави,
Плам